Стенограма на дебатите в ПАСЕ по приемането на Резолюция 1481/2006 за Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими

Международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими

 в. Про и Анти, Година 16, брой 26 (757)30 юни - 5 юли 2006 г.

 Видеозапис :Discussion at PACE about International Condemnation of the Crimes of Communism, January 25th, 2006

https://www.youtube.com/watch?v=dbOsrw5rlkw

Стенограма :

Дебати в петото заседание на сесията на ПАСЕ на 25 януари 2006 г.

На 25 януари Парламентарната асамблея на Съвета на Европа след двучасов остър дебат с участието на 26 оратори прие Резолюция за необходимостта от осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Резолюцията беше подкрепена от 99 депутати, 42 бяха против и 12 се въздържаха. От България в дебата участваха трима депутати - Иван Иванов, Надежда Михайлова и Юнал Лютфи. "ПРО и АНТИ" публикува пълния текст на стенограмата, която досега не е излизала в българския печат. 

Началото на дебатите

 

2006 - ОБИКНОВЕНА СЕСИЯ*

Пето заседание

Сряда, 25 януари 2006 г.,

начало 15.00 ч.

Г-н Ван дер Линден, Президент на ПАСЕ, зае председателското си място в 15.05 ч.

(...)

т. 4. Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Следващата точка в дневния ред днес следобед е дебатът по доклада относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, представен от г-н Линдблад от името на Комитета по политическите въпроси, Документ 10765. Списъкът на изказващите се бе приключен в 12 ч., в него фигурират 63 имена и са предложени 12 изменения. За да можем да завършим навреме, ще бъде необходимо да прекъснем списъка на изказващите се около 19 ч. Има ли съгласие по тези въпроси? Постигнато е съгласие по всички тях. Давам думата на г-н де Пуич по процедурен въпрос.

Г-н де Пуич (Испания) заяви, че Групата на социалистите има намерение да предложи връщането на въпроса в комитета. За да може обаче да се проведе това обсъждане, групата ще представи предложението си в края на дебата. ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩИЯТ каза, че е отбелязал процедурния въпрос на г-н де Пуич и очаква предложението в края на дебата. След това даде думата на г-н Линдблад. 

Пред пленарната зала на ПАСЕ: Инициаторът на резолюцията Л.Тошев с докладчика Г. Линдблад преди началото на дебатите

... и в планарната зала, преди докладчикът да бъде извикан на трибуната. 25 януари 2006г.

Г-н ЛИНДБЛАД (Швеция):  

Този доклад много закъсня и е време Съветът на Европа да осъди престъпленията на комунистическите режими. Проведохме много дебати в Комитета по политическите въпроси, включително дълги заседания през ноември и декември. На заседанието през декември нито един член на комитета не гласува срещу доклада - някои членове гласуваха против измененията, а в края на заседанието докладът беше приет. Повечето депутати вероятно са чели "Трима мъже в една лодка", което е една смешна книга. Един финландски автор е написал книга за две момчета в една лодка със заглавие "С платноходка до Сибир". През май 1946 г. две финландски момчета плавали от Финландия към Стокхолм, но компасът им бил повреден. Пристигнали близо до съветската военноморска база Поркала. Арестували ги и ги изпратили в Ленинград за инсцениран съдебен процес, след което ги осъдили на три години в Сибир за погрешното си мореплаване Една оцелели и почти умрели от глад. След тези три години на заточение си мислели, че ще ги освободят и ще ги пуснат да се върнат у дома, но това не се случило - трябвало още повече от четири години да работят в един колхоз. Били свободни в известен смисъл в Съветския съюз, но не били свободни да се върнат у дома. Това е комунизмът - отделният човек няма права и няма стойност. Ако бяхме в комунистическо общество в този момент, този дебат не би могъл да се проведе. Едва ли би имало дебат изобщо, защото всички е трябвало да вярват в едни и същи неща. Имам една книга от Натан Шарански, който е еврейски дисидент в Съветския съюз и е написал много книги. Тази книга излезе едва преди две години - тя се нарича "Аргументи за демокрацията: силата на свобода да преодолее тиранията и терора". Това е много важна книга и аз я препоръчвам. Г-н Шарански пише за обществото на страха. Комунистическите държави са били общества на страха и има други общества на страха, включително фундаменталистки режими. В обществото на страха хората не могат да се изразяват открито и не искат да се изразяват открито, понеже ще бъдат наказани, ако го направят. Следователно те правят нещо, което Шарански нарича двойнствено мислене. По-голямата част от населението са двойнствено мислещи. Управляващите са малцинство, а хората, на които е отказано правото да емигрират или които отказват да служат във въоръжените сили, или дисидентите, са друго малцинство. Това означава, че анкета за общественото мнение, проведена в комунистическо общество, няма да даде ясен резултат поради страха. Същото ще стане, ако се проведат избори или референдум. Г-н Шарански е работил в много близко сътрудничество с Андрей Сахаров - първият и най-известен дисидент в Съветския съюз. Г-н Шарански е еврейски дисидент. Това е важно, понеже след войната между Израел и арабските му съседи през 1967 г. се засили кампанията срещу еврейското население в Съветския съюз. В резултат на това съпротивата бе по-силна, отколкото преди. Днес можем да наблюдаваме същия ефект в комунистически Китай, където режимът е много строг към всеки, който има различно мнение. В Китай се отнасят много зле с Фалун-гонг и с някои вероизповедания. Можем да видим, че същото ще се случи и там, където има много дисиденти в опозиция. Това е добре, понеже мога да се обзаложа с вас на 100 евро, че китайският комунистически режим няма да съществува до пет години. Там има дипломати, които напускат страната. Наблюдавахме същото и в Съветския съюз. Много хора напускат комунистическата партия. Същото се случи преди падането на желязната завеса на Съветския съюз. Отсъствието на каквото и да е международно осъждане може да се обясни отчасти с факта, че много политици са били близки приятели с комунисти в различните страни. Вярвам, че е крайно наложително това осъждане да се случи веднъж завинаги. Има три причини за това. Първата е заради общото възприятие. Трябва да е ясно на всички, че извършените в името на комунизма престъпления се осъждат, без изключение. На второ място, докато все още има живи жертви на комунистическите режими и техни роднини, има шанс те да получат морално обезщетение. Искам да подчертая, че в този доклад обсъждаме не икономическо, а морално обезщетение за онези, които са страдали и все още страдат в комунистическите режими. На последно място, но не и по значение, на хората трябва да се напомня, че комунистическите режими са все още активни в някои страни в света. Трябва да проведем този дебат, за да сме сигурни, че Европа няма да повтори грешките от миналото. Комунистическите режими могат да бъдат определяни чрез редица характеристики, включително и чрез управлението на една единствена масова партия. На хората е разрешено да правят и да мислят само онова, което мисли партията, а тя е посветена само на една идеология. Властта е съсредоточена в малка група лидери, които живеят доста добре, но останалите хора нямат значение - отделният човек не струва нищо. Няма право на сдружаване и не съществува свобода. За да наложат контрол върху обществеността, тези режими обикновено разполагат с много големи полицейски сили. Те имат монопол върху средствата за масово осведомяване и национализират икономиката. Китай е изключение в това отношение. Тази страна съчетава най-лошите страни на капиталистическото общество с най-лошите страни на комунистическото общество. Там има комунистическо общество без свобода на изразяването на убеждения и без закони или правилници, които защищават отделния човек, в съчетание с капитализъм в сурово състояние. Това трябва да е истински ад. Убеден съм обаче, че Съветът на Европа ще застане веднъж завинаги на страната на хората, които са страдали в тези ужасни диктатури. 

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря. Давам думата на г-н Бенеш, който ще говори от името на Групата на европейските демократи. 

Г-н БЕНЕШ (Чешка република): Дълго време обсъждаме осъждането на престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Вероятно сте забелязали, че заглавието на доклада е променено. Компромисът не е от толкова голямо значение за мен, понеже не зная нито една страна, в която комунистическата партия да е на власт с мнозинство и тази страна да е останала демократична. По време на обсъжданията по доклада получихме две резолюции на Съвета на Европа - № 739 от 1980 г. и № 787 от 1982 г. Те изглеждат в известен смисъл исторически. Прочетох много внимателно и двете. Проведените обсъждания в различни органи на Парламентарната асамблея ми се сториха много интересни. Историята, в която сме живели, не е толкова далече, както може би изглежда. Може би именно по тази причина, като човек, живял в бивша социалистическа страна, аз не мога да бъда неутрален по този въпрос. Бях изненадан от поразителното осъзнаване на черната история на комунизма. Нито една от резолюциите на Съвета на Европа не ни помогна в бившите социалистически - или, ако искате, комунистически - страни. Военните стъпки, предприети от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, в крайна сметка ни донесоха възможността на сегашната ни свобода. Разбира се, трябва да се отчете и фактът, че изключителният политически усет за реалността на Горбачов също много ни помогна. Съгласен съм, че положението в бившия Съветски съюз преди и след Втората световна война е било напълно различно от това през 80-те години, когато са приети резолюциите. През 50-те години са убивани хора в нашата страна, както и в други комунистически страни. През 80-те години терорът беше психологически. Не може обаче да има жертви - преки или непреки - без представители на даден режим и без убийци. Не може да има представители на режим или убийци без слуги на системата. Именно затова обсъждаме тоталитарните престъпления на комунизма след 15 години. Осъждането на нацизма беше бързо, понеже само месеци бяха нужни на световната общност да се обединят срещу него. Има разлика при комунизма. Когато свърши Втората световна война, беше ясно кой е спечелил и кой е загубил. Краят на Студената война в началото на 90-те години не донесе такова ясно разграничение. Кой загуби и кой спечели? Докато спечелилите Втората световна война станаха защитници в бившите нацистки и фашистки страни, и помогнаха те да се "денацифицират", краят на Студената война не донесе такава защита на посткомунистическите страни. Докато нацизмът бе победен във война, комунистическите режими победиха самите себе си. Не се страхувам от нацизма или комунизма. Страхувам се обаче от слуги, които са помагали на тези режими, при това не само в Берлин, Москва или Прага. 

 ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря, г-н Бенеш. Давам думата на г-н Ейнарсон, който ще говори от името на групата на Обединената европейска левица.

Г-н ЕЙНАРСОН (Швеция): Обикновено бих започнал с поздравления за моя приятел и колега в шведския парламент, Гьоран Линдблад, за неговия отличен доклад. За съжаление не мога да направя това. Вместо това трябва да поискам от Асамблеята от името на една единна политическа група да отхвърли доклада му. Преди да продължа, ще поясня нещо. Имаше масови нарушения на правата на човека в държави, управлявани от партии и режими, които твърдят, че са комунистически. Те трябва да се осъждат, както трябва да се осъждат масовите нарушения на правата на човека в името на демокрацията, свободата, християнството или цивилизацията. Проблемът при доклада, който го прави неприемлив, е, че в него се използват жестокостите от миналото, като средство да се атакува, маргинализира и дори да се проправя път за криминализиране на една идеология и политическо течение, чиито идеали са противоположни на тези престъпления. В доклада не се прави необходимото разграничение между нарушения на правата на човека, извършени от режими, определяни като комунистически, и комунизма като политическо движение, чиято цел е общество, в което "свободата на всеки отделен човек е предпоставка за свободата на всички", както пише в Манифеста на комунистическата партия от 1848 г. Когато се чете обяснителната записка, става ясно, че объркването е умишлено. Комунизмът може да означава много неща, някои от които са противоречиви. Антикомунизмът обаче също е странно животно. Той претендира да е защитник на свободата и демокрацията, но ако погледнем историята, картината изглежда твърде различна. Под знамето на антикомунизма мъже и жени, които се борят за демокрация, са били лишавани от демократичните им права. Под знамето на антикомунизма милиони мъже и жени, които мечтаят и се борят за свобода, са били хвърляни в затвори, измъчвани и убивани. Истината е, антикомунизмът никога не е бил насочен срещу диктатурата или срещу нарушения на правата на човека. Антикомунизмът винаги е бил насочен срещу левицата, срещу работническото движение и срещу всеки, който поставя под въпрос капитализма и империализма. Антикомунистите през 20-ти век се противопоставяха на т. нар. "диктатура на пролетариата" в Съветския съюз - не поради това, че е диктатура, а понеже е диктатура на пролетариата. Именно това бъркат антикомунистите и комунистите - тя не е пролетарска изобщо. Десетилетия наред обаче изглеждаше, че Съветският съюз въплъщава вечния кошмар на управляващите класи - страха, че работниците могат да завземат властта. В доклада се заявява, че "някои комунистически партии са допринесли за постигането на демокрацията". Колко щедро! Кой загина в Испания, защищавайки демократичната република през 30-те години на 20-ти век? Кой организира съпротивата срещу нацистката окупация? Кой се бори срещу следвоенния фашизъм в Испания, Португалия, Гърция, Родезия и Южна Африка - режими, които Съединените щати поддържаха в името на антикомунизма? Кой днес защищава във "войната срещу терора" либерални принципи, когато е атакуван от либерали? Гьоран Линдблад знае отговора. Аз съм представител на групата на Обединената европейска левица. По-често "обединена" не означава "единна". Ние произлизаме от различни политически традиции и използваме различни политически етикети - леви, социалистически, леви-социалистически, зелени и комунистически. Имаме различни мнения по много въпроси, включително и във връзка с историята на Европа през 20-ти век. Всичките ни 36 члена обаче, без изключение, комунисти и некомунисти, защищават ценностите на Съвета на Европа. Колеги, не искам от вас да защищавате комунизма, а по-скоро ценностите на тази Асамблея. 

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря, г-н Ейнарсон. Давам думата на г-н де Пуич. 

Г-н де ПУИЧ (Испания) каза, че неговата група е внесла предложението за връщане на доклада в комисията. Групата на социалистите, разбира се, се противопоставя на всякакви престъпления и особено на престъпления, извършени от тоталитарни режими, включително и от комунистическите режими. Очевидно е, че ужасът е ужас и че е необходимо да се наричат нещата със собствените им имена. Групата на социалистите е била ангажирана в изготвянето на текста преди Асамблеята днес, но съжалява, че от текста не става ясно, че се осъждат само престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Той не би желал да види осъждането на една идеология, която е вдъхновявала хора, които са се борили за свобода, някои от които са тук днес. Следователно той не би могъл да поздрави докладчика. Той отбеляза, че докладът се състои само от шест страници. Как би могъл да се обобщи един цял исторически период само в шест страници? Той е историк и знае, че Съветът на Европа не може да претендира за справедливо отразяване на такъв бурен период само в шест страници. Именно затова неговата група настоява пред членовете си да върнат доклада днес. Има известни нееднозначни положения в доклада, където се говори не само за минали престъпления, но и за идеологията на комунизма, който е дал на Европа френските и испанските борци от съпротивата, които дадоха живота си за свободата. Идеологически комунисти в Централна и Източна Европа също са допринесли за промените в тези държави през последните години. Следователно той не може да приеме доклада в този му вид и настоява да бъде върнат в комитета. В заключение повтаря, че Групата на социалистите е против всички престъпления, но че е необходимо да се измени докладът, за да не предизвиква объркване между престъпленията и идеологията. 

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря, г-н де Пуич. Давам думата на г-н Немет, който ще говори от името на групата на Европейската народна партия.

Г-н НЕМЕТ (Унгария): 

Бих искал да поздравя не само формално, но и искрено нашия докладчик, Гьоран Линдблад, както и инициатора на съответното предложение, Лъчезар Тошев - нашият бивш и, да се надяваме, бъдещ колега в Асамблеята - за един отличен доклад. 

Всеки, който иска да чете по-дълъг текст, трябва да прочете "Черната книга на комунизма". Групата на Европейската народна партия също ме помоли да се изкажа като унгарец. Както знае Асамблеята, тази година честваме 50-та годишнина на революцията през 1956 г. и на борбата за свобода. Разрешете ми до ви разкажа историята на един борец за свобода - един 16-годишен работник, Петер Мансфелд. След нахлуването на съветските танкове в Будапеща през 1956 г., той е бил арестуван, пратен в затвор и държан там две години, просто за да може да мине 18-я му рожден ден, когато вече ще може да бъде изпълнена смъртната присъда според "социалистическите закони". Екзекутиран е бил през 1958 г. Днес той щеше да е на 66 години. Дами и господа, драги социалистически колеги, днес осъждаме не комунистически идеали и философи, а престъпленията на комунистическите тоталитарни режими - екзекуцията на Петер Мансфелд е на дневния ни ред. През април ще се занимаваме с нацистките престъпления, но се чувствам зле, понеже не сме в състояние да се занимаваме с престъпленията на комунизма днес, а предложението на Групата на социалистите е добър пример. Днес, драги приятели и колеги, изразяваме съчувствието и признанието си на жертвите, мъртви или живи, както и на 60-те милиона мъртви в целия свят, особено в Централна и Източна Европа. Днешният ден е признание за милиони като Петер Мансфелд. Някои хора казват, че докладът е твърде закъснял, а други, че е твърде рано за него. Нека да предложа един компромис. Според Европейската народна партия е крайно време да се представи докладът, по няколко причини. Дистанцията от 50 години улеснява рационалния диалог. Трябва да предотвратим всякакви форми на гонене на вещици, както направихме в Централна и Източна Европа през изминалите 15 години. Но няма време за губене. Оцелелите след престъпленията следва да имат морално удовлетворение. Трябва да се поддържа осъзнаването на естеството на комунизма сред младите хора. Съществуващите комунистически страни следва да се дистанцират от миналото. Това ще укрепи демокрацията в Европа, в Китай, Куба, Северна Корея и други части на света. Дами и господа, Европейската народна партия особено приветства препоръките за европейските и националните комитети, както и за създаването на музеи и мемориални дни. Надяваме се, че Комитетът на министрите скоро ще реагира положително.

(Г-н Гардето, Вицепрезидент на Асамблеята, поема председателството от г-н ван дер Линден.)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ (в превод): Благодаря, г-н Немет. Давам думата на г-н Йорси. 

Г-н ЙОРСИ (Унгария): Благодаря. Тази сутрин имаше малка демонстрация пред тази сграда и всички ние получихме писма от различни лобистки групи, в които ни се казва, че не сме прави да искаме осъждане на престъпленията на комунизма. Изтъкнах пред онези от групата на Обединената европейска левица и пред всички, които са писали такива писма, че те са свободни да дойдат тук и да пишат писма. Когато бях по-млад, имах много повече коса, която не беше побеляла, а даже имах и брада. Когато ние пишехме писма и демонстрирахме, повечето от нас бяха изпращани в затвора. Това е огромната разлика. Възприятието на Обединената европейска левица е неправилно. Защо искам да се оставят настрана или да се изоставят изобщо комунистическите идеи? Както каза Луис Мария де Пуич, много хора вярваха. Баща ми също вярваше. Защо ще искам да осъждам собствения си баща? Ние обаче трябва да се поучим от такива интелектуални нагласи. Известният унгарски философ Георг (Дьорд) Лукач казваше "моята партия, права или неправа". Преди смъртта си Жан-Пол Сартр каза, че е знаел всичко за гулага, но не е казал нищо, понеже не е искал да деморализира работническата класа и вярата й в бъдещето. От жизнено важно значение е да се узнае истината, ако ще се правят изводи. Не говорим за вярванията, а за най-ужасните престъпления. Когато говорим за това, което са направили Пол Пот, Мао Цзедун и Сталин на собствените си народи, на нас ни се казва да не забравяме, че Сталин е освободил половината Европа. Как бих могъл да го забравя? Ако Сталин не беше освободил Европа, нямаше да бъда тук днес. Макар че никога няма да забравя, че Сталин освободи Централна и Източна Европа, аз си спомням също, че преди това той стисна ръката на Хитлер, за да раздели Полша, да нахлуе в балтийските страни и да убие колкото може повече хора. Защо ще забравя, че Раул Валенберг, който спаси живота на баща ми, изчезна и умря в руски затвор? Никой не знае къде или защо. Не разбирам защо хората отляво не разбират, че ние говорим не за идеология и за вяра, а за най-ужасните престъпления, които са били извършени срещу човешки същества на нашия континент. Тревожа се, че този дебат би могъл да бъде използван за различни вътрешни политически цели. Няма проблем в Дания или в Холандия - за щастие няма проблем и в Унгария, тъй като ние вече нямаме комунисти - но може да има проблем в други страни. Надявам се, че Асамблеята ще се обедини е ще осъди престъпните действия на комунизма. Каквото и да е правил Сталин на другите, нещата са били по-лоши за хората в Русия. Убеден съм, че хората от Централна и Източна Европа, заедно с руснаците и всички наши представители, ще се обединят и ще осъдят тези ужасни престъпления. Благодаря. 

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ (в превод): Благодаря. Давам думата на г-жа Сакс.

Г-жа САКС (Естония): Ако Съветът на Европа наистина цени върховенството на закона, демокрацията и правата на човека, следва да прилагаме едни и същи критерии при оценяването на близкото ни минало. Не говорим за далечна ера - за робовладелческия период, а за историята, която повечето от нас са видели със собствените си очи. И именно затова ни е необходима истината повече от всичко друго. За съжаление в действителност подобна лична ангажираност прави трудно за някои хора да признаят какво наистина се е случило. Поисках да се изкажа, за да изразя подкрепата си за проекторезолюцията и да осъдя престъпленията на тоталитарния комунизъм - и правя това независимо от факта, че съм членувала в комунистическата партия на Естония. Сега не е важно защо е било така, но днес не се гордея с това, не на последно място понеже това силно огорчи родителите ми, които бяха пострадали от режима. Смятам, че съм най-строгият съдия тук. Надявам се, че усилията ми да се сложи край на режима и да се изгради демокрацията в Естония са намалили вредата от членството ми в комунистическата партия. Подобно на един сходен документ, който беше приет от естонския парламент през 2002 г., тази проекторезолюция не ме изкарва отговорна за престъпления, които не съм извършила. Всякаква лична ангажираност в геноцид или в престъпления срещу човечеството може да бъде осъждана само от съдебна инстанция. Именно затова намирам за абсурдни направените твърдения от някои членове на моята политическа група, че като осъждаме тоталитарния комунизъм, осъждаме и хора, които са сред нас. Намирам за абсурдно изявлението в международните средства за масово осведомяване от един т. нар. руски експерт, че президентът на Естония трябва да бъде осъден, заедно с тази проекторезолюция, поради комунистическото му минало. Заедно с името на г-н Арнолд Рюител бяха споменати и имената на литовския министър-председател, на президента на Молдова и на бившия президент на Полша. Дори председателят на Европейската комисия г-н Жозе Барозо беше включен в този списък. Тази сутрин групата на моята партия добави Ангела Меркел, канцлер на Германия, към тази група хора. Това е пълна глупост - или, напротив, това е целенасочено усилие да се заблуди обществеността, за да се избегне истината. Драги колеги, защо смятам, че приемането на проекторезолюцията е изключително важно? Това е не защото по този начин ще изчистим сметките на миналото, а защото ще ги имаме предвид днес и утре. Не можем да бъдем сигурни, че тези събития никога вече няма да се случат, ако не направим това. Драги другари от групата на социалистите, миналата година естонската социалдемократическа партия чества 100-годишнината си. През половината от тези години на нашата партия бе забранено да съществува, а членове на нашата партия бяха сред първите жертви на комунистическия режим през 1940 г. Сега е жизнено важно за съвременната социалдемокрация да разграничи много ясно извършените престъпления и ценностите, на които държим. Това е важно за бъдещето ни. Надявам се, че децата и внуците ми никога няма да преживеят ужаса, през който преминаха родителите ми. 

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ (в превод): Благодаря. Давам думата на г-н Иванов. 

Изказването на г-н Иван Н. Иванов, България, ЕНП

Г-н ИВАНОВ (България): Г-н председател, уважаеми колеги, поздравявам докладчика г-н Линдблад за отличната му работа. Осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими е необходимо по три причини. Първо, броят и бруталността на тези престъпления са сходни с престъпленията по време на нацизма. Второ, поради тези престъпления на власт дойдоха режими, които лишиха гражданите от техните права и забавиха растежа на техните страни в продължение на половин век. Трето, осъждането означава изпълнението на един морален дълг към жертвите на комунистическия терор. Съветът на Европа ясно защищава правата на човека и осъжда нарушаването на тези права. С днешния дебат и с приемането на последващ документ Съветът на Европа защищава принципите си. От тази гледна точка приемането на този документ, който осъжда престъпленията на комунистическите режими, е необходима и приветствана инициатива, макар и закъсняла. Изминаха 16 години от падането на Берлинската стена и Асамблеята дава силен сигнал за желанието на европейските страни да се дистанцират от наследството на комунистическите страни. България беше една от страните, най-силно засегнати от комунистическите репресии. Към изброените от докладчика престъпления бих добавил още едно, което кара България да изпитва неудобство пред целия свят: повече от 800 000 български граждани бяха принудени да сменят имената си от комунистическия режим, като бяха променени имената не само на живите, а и на мъртвите, разрушавайки надгробните им паметници и пренаписвайки общинските регистри. В резултат от тези престъпления около 300 000 граждани бяха принудени да избягат от България, оставяйки домовете си, земята и животните си. Престъпленията на комунистическите режими бяха вдъхновени от комунистическата идеология. Теорията на класовата борба и на диктатурата на пролетариата предполага морално и физическо насилие, което се превръща във всеобщ терор. Струва ми се, че е изключително важно да се осъзнава това. Редица леви партии, наследници на комунистическата партия, не намериха сили или мотивация да осъдят публично престъпленията на бившите комунистически режими, което показва, че те не са извървели докрай пътя на своето реформиране. Официалните документи, които ПАСЕ ще приеме днес, ще дадат морален стимул на изследователите и на неправителствените организации да продължат разследванията си на престъпленията на комунистическите режими. Той може да има същия ефект, какъвто имаше създаването на Центъра "Симон Визентал" върху разследването на нацистките престъпления, тъй като броят на действителните жертви е много по-голям от броя на официално признатите жертви. За да може да се изчисли обективно броят на жертвите, изключително важно е да бъдат отворени архивите на службите за сигурност в бившите комунистически страни. Фактът, че те все още са недостъпни, показва, че още много трябва да бъде направено, за да се разбере действителният мащаб на комунистическите престъпления (аплодисменти).

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ (в превод): Благодаря. Давам думата на г-н Пангалос.

 Г-н ПАНГАЛОС (Гърция) каза, че той уважава разпалеността на г-н Иванов по въпроса. Припомняйки на Асамблеята за военната хунта в Гърция от 1967 до 1974 г., която беше отявлена антикомунистическа организация, той изтъкна пред Асамблеята факта, че други режими също са извършили злокобни престъпления. Необходимо е да сме рационални и логични. Защо този документ се публикува за разглеждане сега? Има ли риск от съживяването и активизирането на комунистическите режими? Ако това е така, той би могъл да разбере необходимостта от обсъждане. Комунистическите режими обаче сега са мъртви и несъществуващи. Възкресяването на комунистически партии би било неприемливо. Бившите комунистически партии са се дистанцирали от миналото. Реалният риск идва от крайната десница. Изключително важно е да се обсъдят актуални въпроси, като например проблемите, предизвикани от ксенофобията и предполагаемата й връзка с имиграцията, въпросите на безработицата, бедността и епидемиите. Асамблеята не би била в състояние да проучи престъпленията на комунистическите партии в миналото, без да осъди комунистическите идеология. Би било чудо да осъди едното без другото. Докладът е слаб и няма да доведе до справедлива оценка или осъждане. Той подкрепя предложението на неговата група да се върне докладът на комитета и да се започне отново, тъй като той не струва дори колкото хартията, на която е написан.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ (в превод): Благодаря, г-н Пангалос. Давам думата на г-н Лютфи.

Г-н ЛЮТФИ (България): Г-н председател, уважаеми колеги, аз бих желал най-напред да благодаря на докладчика г-н Линдблад за отличния доклад относно необходимостта от осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Както другите страни от Централна и Източна Европа, така и моята страна, България, не бе пощадена от ексцесиите на тоталитарните комунистически режими. По политически причини между 1944 и 1989 г. българи бяха изпращани без съдебен процес в затвори и лагери просто поради това, че са били против режима или понеже не са симпатизирали на комунизма. През този период приблизително 200 000 души са били пратени в затвори и 30 000 са били убити без съдебен процес и присъда. Освен това хиляди са "изчезнали". Да не забравяме, че някои от тези режими останаха репресивни и престъпни до своя край. Най-очевидният пример е т.нар. "възродителен процес" в България, продължил пет години. През 1984 и 1985 г., чрез флагрантни нарушения на правата на човека - насилие, убийства и изпращане в лагери - комунистическият тоталитарен режим се опита да посегне на едно от най-основните права на човека - правото на идентичност на човешките същества. Повече от един милион етнически турци и мюсюлмани бяха принудени да приемат славянски имена, 517 бяха изпратени в лагера Белене, 2000 бяха интернирани и около 5000 бяха задържани от милицията. Между май и септември 1989 г. 350 000 етнически турци бяха принудително депортирани в Турция. Целта на комунистическия тоталитарен режим беше да се направи България моноетническа държава без никакви малцинства. Госпожи и господа, позволих си да цитирам този ужасен пример, защото този вид тежко нарушение на правата на човека, извършени от комунистическия режим, не беше само посегателство срещу човешкото достойнство, срещу религиозната свобода и културното наследство. Това беше прилагане в действие на политика на етнически геноцид, посегателство срещу религиозната, политическата и етническата идентичност на едно малцинство, едно флагрантно престъпление. Изненадан съм, г-н Линдблад, че това не фигурираше в доклада. В памет на мъртвите жертви на комунистическия режим, а също и като израз на уважение към онези, които са оцелели, предвид възпитанието на бъдещите поколения млади хора, които не бива да позволят тези събития да се случат отново и да се върне подобен режим, официалната ангажираност на Съвета на Европа с осъждането на престъпленията, извършени в страни, които са били подложени на комунистически тоталитарни режими, ще бъде знак за волята на европейските страни да се разделят с наследството на една тоталитарна система. Горещо поддържам проекторезолюцията, тъй като нашите постсоциалистически и посткомунистически общества се нуждаят от този катарзис (аплодисменти).

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря, г-н Лютфи. Давам думата на г-н Шрайнер.

Г-н ШРАЙНЕР (Франция) похвали доклада, който е ясен и смел. Макар нацизмът и последователите му да са били изправени пред съд и осъдени, комунистическите нарушители на правата на човека не са. Комунистическите престъпления са били така лоши, както и тези на нацизма. Комунизмът е отговорен за изтребването на милиони невинни хората, но за това малко се говори в учебните програми по история. Политиците бяха предпазливи в осъждането на комунизма, докато все още съществуваха комунистическите режими. Те трябва да излязат от учтивото мълчание и от своя етикет относно комунизма, тъй като това е може би простимо от страна на правителствата, но е по-малко простимо от страна на Съвета на Европа. Средствата за масово осведомяване ще бъдат изключително заинтригувани от дебата и той призовава всички демократи и защитници на правата на човека да осъдят престъпленията на комунизма. Те няма да пренаписват историята, тъй като фактите за нарушенията на правата на човека са неопровержими. Асамблеята трябва следователно да подкрепи доклада.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря, г-н Шрайнер. Давам думата на г-н Лозанчич.

Г-н ЛОЗАНЧИЧ (Босна и Херцеговина): Бих желал да говоря по тази тема, понеже в моята страна имаше еднопартийна система до 1990 г., която стана многопартийна по време на въоръжен конфликт. Необходимо ни е международно осъждане на престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, особено в страни, в които е имало такива режими. Изваждането наяве на комунистическите престъпления едва ли е възможно без реформиране на институциите в тези страни, които са били под управлението на тоталитарни комунистически режими. Реформирането на тези институциите би следвало да доведе до приемането на закони, които защищават достойнството и правата на жертвите на комунистическото управление.

Необходимо е да започнем национална информационна кампания за престъпления, извършени в името на комунистическата идеология, включително преразглеждането на учебниците. Трябва да учредим ден, в който да се почита паметта на жертвите на комунизма и да се създадат музеи като част от такава кампания. Трудно е да си представим успешно съвременно демократично общество, без да се изправим пред миналото или да приемем истината за комунистическите престъпления.

Това обаче е почти невъзможно в страните в преход - страни с комунистическо минало. Погледът назад към миналото не трябва да бъде мотив за нови конфликти, а трябва да бъде мощен стимул за изграждане на едно по-добро бъдеще. В този смисъл коментарите на Вили Брант за истината, угризенията на съвестта и помирението са много уместни.

Правосъдието следва да бъде достъпно за всички, независимо от тяхната национална, религиозна, политическа или идеологическа принадлежност. Жертвите на комунистическия терор следва да получат морално и материално удовлетворение. Избирателното правосъдие и усещането за несправедливост в резултат от това могат да бъдат опасни за демокрацията, особено за общество в преход, а и тя може да забави демократичния процес. Съдебните органи трябва да разгледат всички комунистически престъпления и нарушения на правата на човека, за да върнат достойнството и справедливостта на жертвите на комунистическите режими.

Ако не установим истината за комунистическите престъпления, ако не застанем очи в очи с тази истина и ако не осъдим военните престъпления и нарушенията на правата на човека от тоталитарните комунистически режими, ще настъпи объркване и чувство за несправедливост, което би могло да доведе до нов конфликт, подобен на този в бивша Югославия. В процесите срещу престъпленията и нарушенията на правата на човека е необходимо да се отчита вината на отделния човек, понеже тези, които извършват престъпления и нарушават правата на човека, трябва да бъдат осъдени.

Настоящият документ е особено важен за страните в преход, които са живели в комунистически режими. Подкрепям създаването на комитет, който да извършва задълбочени разследвания на комунистическите престъпления в държавите-членки на Съвета на Европа. Страните трябва да се изправят лице в лице с миналото и с истината за комунистическите престъпления и нарушенията на правата на човека. Бъдещето е сигурно обаче - европейско семейство на свободни и демократични страни и хора.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря. Давам думата на г-жа Канели.

Демонстрация на комунисти от различни страни в Страсбург, против приемането на Резолюция 1481/2006

Г-жа КАНЕЛИ (Гърция): Изслушах предишните изказващи се, които говориха като естонци, унгарци и българи, затова аз ще говоря като гръцки комунистически парламентарист - аз съм първо гъркиня.

Трябва да защитя гръцката дума "демокрация", която означава власт на народа. Всеки може да каже, че съжалява, че е бил комунист, когато е бил млад, а режимите могат да се променят в съответната страна. Не е приемливо обаче да се слага знак за равенство между думата "комунист" и "престъпление". Моят уважаван колега от Швеция, г-н Линдблад, е каубой, който пуска идеологически изстрели в Съвета на Европа срещу измислени идеологически индианци, което е против морала и идеалите на Съвета на Европа.

Комунистите са сега в малцинство в Европа. На 9 март ще се навършат 60 години от антифашисткото, антинацисткото човешко чудо, в което комунисти бяха жертвите.

Докладът пренаписва историята от позициите на съвременните, глобализирани, империалистически, античовешки нагласи и ценности на отворената пазарна икономика.

Комунисти проляха много кръв в моята страна. За 100 години страната преживя две диктатури и една гражданска война. Представлявам не само своята партия от 11 милиона гърци. Комунистите бяха преследвани в Гърция преди 60 години.

На красивите острови, където хората сега ходят на курорт, имаше концентрационни лагери. Хората на Гърция са срещу този доклад, понеже са демократи. Няма да караме децата на г-н Буш да се извиняват и да казват mea culpa за престъпленията на баща си. Не можете да криминализирате класовата борба.

Когато възникнат нови идеи през бъдещите столетия, когато никой от нас няма да бъде жив, Съветът на Европа ще се помни като организацията, започнала лова на вещици първо с комунистите, а след това и с блондинките, дебелите или кльощавите. Ако искате да бъдете каубой, носете червени ботуши, понеже бъдещето Ви ще бъде по-демократично.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря. Давам думата на г-жа Михайлова.

Надежда Михайлова пред пленарната зала на ПАСЕ в разговор с Дейвид Аткинсън, януари 2006г.

Г-жа МИХАЙЛОВА (България): Преди два месеца бях основен лектор на една конференция по правата на човека в Северна Корея, която се проведе в Сеул. Това, което чух на тази конференция и което научих от един документален филм, е толкова ужасяващо, че е трудно за нормално човешко същество да го повярва.

Този дебат ми напомня колко зли могат да бъдат комунистическите режими и до каква степен отсъствието на международно осъждане на масовите нарушения на правата на човека и смъртта на много милиони хора даде възможност на много диктатори през 21-ви век да се чувстват недосегаеми от закона. Трудно е да се обсъжда комунизма без емоция. Това е въпрос не само на политика, а и на човещина.

Твърде рано ли е за такъв дебат? Мисля, че оценката на престъпленията на комунизма дойде твърде късно. Някои от жертвите не са живи и те напуснаха този свят с тъгата, че не са получили справедливост. В името на тези, които са оцелели, поздравявам докладчика за неговото достойнство и смелост за повдигне този въпрос, който той е обсъдил убедително. Няма съмнение, че комунистическите режими са избили милиони хора в Централна и Източна Европа, включително в собствената ми страна, България. Тези събития промениха живота на едно цяло поколение. Само в Русия е имало 20 милиона жертви, което е повече от броя на жертвите по време на Втората световна война. Не мога да си обясня позицията на руските депутати днес.

Някои хора ще ми се противопоставят и ще кажат, че това е вече история, която никога няма да се повтори. Не мога да се съглася по три причини.

Първо, все още има места по света, като Беларус, Куба и Северна Корея, където се използват същите зловещи практики срещу хората, просто понеже те желаят свобода, демокрация и права на човека.

Второ, по време на този дебат и особено по време на гласуването, ще стане ясна истинската политически оценка на Европа за престъпленията на комунизма. Желанието на някои политици да поддържат добри отношения със страни, чиито управления все още се основават на комунистическа идеология, не трябва да им пречи да бъдат справедливи и да следват духа на Съвета на Европа. Дебатът ще докаже също дали неотдавна преименуваните социалистически партии в Централна и Източна Европа са скъсали връзките си с миналото си. Френската съпротива и испанската съпротива не може да бъде извинение за престъпленията, извършени от комунистическите тоталитарни режими.

Трето, днешният дебат изпраща важно послание към новите поколения и се опитва да ги предпази от нещо като носталгия по комунизма. Той ще докаже дали ние, депутатите от най-старите демократични институция в Европа и символ на правата на човека, сме наистина водени от принципи - дали сме наистина готови да назовем истината и да защитим истината. На младите хората на Европа и в целия свят са необходими примери на принципи, смелост и ангажираност със защитата на човешкото достойнство.

(Г-н Юргенс, Вицепрезидент на Асамблеята, поема председателството от г-н Гардето.)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря. Давам думата на г-н Пуповац.

Г-н ПУПОВАЦ (Хърватия): Тази проекторезолюция е суров материал, който се основава на противоречивите данни, предоставени от няколко историка, пренебрегвайки приноса на много други. Тя пренебрегва стотици хиляди хора, които - като членове на различните националности, като комунисти, като социалисти, като леви либерали, като демократи, като обикновени хора без каквато и да е партийна принадлежност - са допринесли за оцеляването на тоталитарните комунистически режими, които избиха хората. Ако е необходимо, ние - особено социалистите - ще заклеймим това тук днес, или утре където и да е другаде. Ние имаме отговорност да направим това, точно както членовете на някои други партии са отговорни за други престъпления, които са били извършвани и все още се извършват.

Ние искаме да укрепим демокрацията в нашите нови нации, независимо от факта, че много от тях са много стари нации. Даваме ли на тези хора доверие да продължат да се борят за своите демокрации, или ще ги дискредитираме и ще им кажем, че не бива да изпитват носталгия? Мислите ли, че обикновеният русин изпитва носталгия по престъпленията, които Сталин или някои други са извършили? Вярвайте ми, не е така. Те просто мислят, че не е достатъчно да се свежда демокрацията до свободния пазар, свободните избори, свободата на словото и свободата на собственост. Приносът на социалистите за демокрациите трябва да бъде част от тази проекторезолюция. Къде е името на г-н Горбачов? Той допринесе за мирния преход към демокрацията, както и много други хора, включително в страната, където живея. И все пак тези хора не са споменати дори с една единствена дума. Те са заслужават по-добро отношение.

Хърватската делегация обсъди декларацията за антифашизма. Проведохме силно обсъждане, което ни раздели, но в крайна сметка решихме да видим дали заедно бихме могли да постигнем съгласие по една обща резолюция. И го направихме. Аз се съгласих с председателя на групата ни, който каза: "Моля ви, върнете се и се опитайте да я направите малко по-малко необработена и по-сериозна".

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря. Давам думата на г-н Хладий.

Г-н ХЛАДИЙ (Украйна) благодари на колегите си от Комитета по политическите въпроси за включването на тази точка в дневния ред на Съвета на Европа и благодари на тези колеги, които да изготвили доклада. Той покани депутатите да посетят Украйна, за да видят раните, които са все още незаздравели и до днес. Примирението към престъпленията на комунистическия режим в миналото беше важен проблем за пост-съветските държави, които десетилетия са били под игото на съветския режим. Този античовешки режим се беше внедрил и причини смъртта на милиони хора.

Когато украинците научиха за този дебат в Съвета на Европа, те поискаха от своята делегация да бъде достатъчно смела да се изкаже и да заклейми комунистическия режим. Те са деца на жертвите на червения терор, управлявал в Украйна повече от 70 години. Тези, които се бориха срещу режима, бяха арестуван. Представители на режима използваха КГБ да изготвя списъци на "врагове на народа". Такава беше историята на комунистическата система. За много от техните престъпления се знаеше, но имаше и много неизвестни неща. Режимът избиваше хората и създаваше "затворени зони", така че през 30-те години на 20-ти век никой извън страната не знаеше какво се случва. Имаше много отчуждавания: собствеността беше премахната, а също и собствениците. Съпротивата на селяните се превърна във война срещу селяните. Много хора бяха екзекутирани или заточени в Сибир, откъдето никога не се върнаха.

Комунистическият режим в Украйна извърши най-ужасните престъпление на 20-ти век. Той създаде изкуствен глад, който причини гладна смърт на голяма част от населението. Около 30% от загиналите бяха деца. Това трябва да бъде осъдено. Гласувайки от името на украинската делегация, той се надява, че националните парламенти също ще се съгласят да осъдят тези престъпления.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря, г-н Хладий. Давам думата на г-н Кастенс.

Г-н КАСТЕНС (Латвия): Искам да изразя благодарността си на Асамблеята за решението й да призове за международен дебат и осъждане на тоталитарните комунистически режими. Ние подкрепяме началото на един международен дебат за престъпленията, извършени от комунистическите режими в Централна и Източна Европа през миналото столетие. Престъпленията на тоталитарните комунистически режими трябва да се разследват, а онези, които са ги извършили, трябва да бъдат изправени пред съда, както стана с ужасните престъпления, извършени от нацистите.

Хората в балтийските държави бяха сред тези милиони невинни хора в Централна и Източна Европа, които бяха убивани, депортирани или обречени на гладна смърт в концентрационни лагери от съветския режим. Стотици хиляди поляци, украинци, латвийци, естонци, молдовци и руснаци бяха избити или депортирани между 1939 и 1941 г., както и през 1944 и 1945 г. Изселванията продължиха и след войната. Западна Европа се възстановяваше от раните на Втората световна война и започваше да получава помощ от Съединените щати.

На 25 март 1949 г. само за една нощ 45 000 латвийци бяха депортирани със семействата си в Сибир. Не много на тях се върнаха. Съществува морално задължение от името на жертвите на комунистическите режими, които са били убити, от тези, които са все още живи и техните семейства, да им дадем морална компенсация за страданията им. Латвийският парламент вече е приел декларация за осъждане на режима на комунистическа окупация, който беше наложен след съветската инвазия през 1940 г. В моята страна вече е създаден комитет, състоящ се от парламентаристи и независими експерти, за събиране и оценка на информацията за нарушения на правата на човека по време на тоталитарния комунистически режим. Те са готови за тясно сътрудничество с Комитета на експертите на Съвета на Европа.

Хората в Латвия следят внимателно съдбата на тази проекторезолюция. Разрешете ми да ви дам само един пример. Вчера нашата делегация получи писмо от г-жа Надежда Чугунова, която живее в Рига. Писмото е на руски и следователно ще цитирам част от него на руски.

(Ораторът продължава на руски)

Идеологията на комунизма в неговата страна е разрушила моралната ценност на човешката природа и е създала ситуация, в която обществата се интересуват само от себе си. Милиони "свободомислещи хора" бяха избити. Осъждането на станалото ще бъде историческа справедливост.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря, г-н Кастенс. Давам думата на г-н Мимица.

Г-н МИМИЦА (Хърватия): Обсъждането на доклад и проекторезолюция за международното осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими ни предоставя дългоочакваната възможност да заявим ясно позицията си и по още един тъмен ъгъл на човешката история. Макар да не оспорвам ценните намерения на доклада и докладчика, не мога да не настоя за един по-добре структуриран, по-малко опростен и по-малко обобщен подход, който щеше да направи доклада още по-подходящ за задачите и за мисията на Съвета на Европа.

Основната ми тревога е свързана с факта, че в доклада не се разграничава достатъчно характерът на действията, които следва да се предприемат в международен мащаб, и тези, които следва да се предприемат на национално равнище. Предложените действия на международно равнище са представени твърде детайлно, ясно и заслужават да бъдат приети и приложени. Силното международно осъждане на нарушенията на правата на човека и на престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, следва твърдо да залегнат като водеща позиция в мандата на Съвета на Европа. Същото важи и за препоръките, насочени към Комитета на министрите.

Препоръките, предложени за изпълнение на национално равнище, могат обаче лесно да се превърнат в хаотичен и неконтролируем политически процес. Предложеното създаване на национални експертни комитети, които да разследват извършените от комунистическите режими нарушения на правата на човека, неминуемо ще се превърне най-вече в политическо упражнение. На предимно идеологически нестабилната политическа сцена в някои, ако не и във всички, посткомунистически страни това вероятно може да доведе до продължително политическо разделение в националните политически конфигурации. Това със сигурност противоречи на главните цели на Съвета на Европа.

Докладът подтиква към хвърляне на сянката на съмнение върху всички леви политически партии и дори отделни лица, поставяйки под въпрос равнището на тяхното отричане на комунистическите престъпления и наследство, или подсказвайки, че те изпитват носталгия по комунизма. Би било много по-уместно да се окаже по-голямо доверие на всички политически партии от лявата страна на политическия спектър в посткомунистическите страни, които са изиграли важна роля за свалянето на наследството на комунизма и за утвърждаването на демократичните ценности. Ако в доклада се продължава да се настоява за национални политически, а не за съдебни разследвания, той лесно би могъл да стане инструмент за осигуряване на предимства за десните политически партии на съвременната политическа арена, вместо да стане истинско търсене на историческата истина и справедливост.

Дори на по-индивидуално равнище отделни радикални лица и партии биха могли да използват тази инициатива, за да започнат да компрометират не само тези, които бяха пряко намесени в престъпленията на комунизма, но и онези лица или политици, които бяха просто лоялни граждани, успешно живели и работили при комунистическите режими.

Препоръките следователно биха били приемливи за мен, само ако бъдат променени по начин, който да покаже ясно, че ще бъдат предприети национални действие срещу нарушенията на правата на човека и престъпленията на комунистическите режими не от специални политически или експертни комитети, а от правни и съдебна органи, които разследват и преследват наказателно конкретни престъпления и техните извършители в най-голяма възможна степен.

Предвид факта, че колегите ми от Групата на социалистите изтъкнаха и други недостатъци в доклада, би било уместно да се върнем към него, след като бъде поправен в съответствие с направените предложения.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря, г-н Мимица. Давам думата на г-н Косачев.

Г-н КОСАЧЕВ (Руска федерация) каза, че всички в залата са представители на демократични страни и на демократични политически партии, иначе те не биха били тук. Онова, което обединява всички присъстващи, е вярването им, че всяко престъпление, извършено от когото и да било, заслужава силно осъждане. Престъпления са били извършени не от демократични правителства, а от тоталитарни режими. Ако темата на доклада беше ограничена до тоталитарните режими, както беше в първоначалното предложение, всички биха били съгласни. Депутатите биха могли да говорят за престъпленията на гръцкия режим, на режима на Пиночет, който беше научил прилаганите от нето методи от Сталин, както и за неприемливостта на едно връщане към тоталитаризма. Авторът на доклада е манипулирал това изкуствено, за да осъди само комунизма. Няма отговор в доклада на въпроса дали всички комунистически режими са непременно тоталитарни. Авторът изглежда счита, че отговорът е "да". Той не е съгласен. Това би било все едно да се каже, че понеже всяка кръв е червена, тогава всичко, което е червено, би трябвало да е кръв.

Той запита дали в доклада сериозно се загатва, че сегашната Молдовска комунистическа партия е тоталитарен комунистически режим.

Докладът не е добре обмислен и той не би могъл да го приеме, макар той да осъжда всички престъпления, извършени от тоталитарни държави. Абсурдно е да се прави опит да се слага знак за равенство между идеологията на нацистите и тази на комунистите. Не би трябвало да е необходимо да се обясняват разликите между една идеология, пропагандирана чрез върховенството на закона, и друга, която не е.

Смесените послания в доклада биха довели до объркване. Съветът на Европа трябва да изпраща силно, а не объркващо послание по въпроса.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ (в превод): Благодаря. Давам думата на г-н Лежандр.

Г-н ЛЕЖАНДР (Франция) каза, че Съветът на Европа отхвърля престъпления срещу свободата по света, заседание след заседание. Неговата заявена мисия е да поддържа правата на човека. Как би могла Асамблеята да не осъди престъпления на комунисти, когато осъжда престъпления на фашисти и нацисти? Изключително важно е да се осъдят тези тоталитарни комунистически режими. Важно е да се помнят политиките, провеждани от комунистическата партия през ужасния 20-ти век, премахването на изборите, затворите и екзекуциите на граждани. Съветът на Европа не може да остане безразличен към тези действия.

Може да се спори по числа, но се знае, че е имало много жертви в много страни. Сталин беше убиец и ако той беше жив днес, щеше да бъде изправен пред Международния трибунал за военни престъпления в Хага. Това не означава обаче, че всички комунистически лидери - например, председателят Горбачов - ще бъдат възприемани в една и съща светлина.

Необходимо е да се поеме отговорност за тези престъпления. Неправилно е за се подсказва, че комунисти не могат да бъдат заклеймяване, понеже са се борили срещу нацистите. Сталин би трябвало все пак да бъде осъден за престъпленията си, както и други комунисти, които са извършили такива престъпления.

Съветът на Европа трябва да се върне към духа на своето създаване. Необходима е борба срещу носталгията. Комунистическите партии на 20-ти век бяха тиранични и той не иска вече да има такива партии.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ - Благодаря. Давам думата на г-н Лахнит.

Г-н ЛАХНИТ (Чешка република): Г-н председател, драги колеги, живеем в период на широкоразпространени съмнителни обобщения от страна на аматьори, които знаят все по-малко и по-малко за все повече и повече. За съжаление се убедих, че докладът доказва това изключително добре.

Цивилизацията стои на ръба на т. нар. модерна епоха. Наблюдава се упадък в аристократизма и правата на демокрацията, като този процес сега вече е завършен до голяма степен. Гледната точка, която следва да бъде основен елемент в дейността на политиците, е неизбежен компонент на действителността и е поне отчасти историческа. Един факт е безспорен: човечеството винаги е изграждало знанието си върху паметта.

Тези, които гледаха на света преди 1914 г. като на златен век, горчиво грешеха. Първата световна война беше една от най-лошите катастрофи в историята на човечеството. Тя принадлежи на дипломатическата история и на отношенията между държавите. Погрешните сметки на късогледи политици, държавници, генерали и управляващи са очевидни. Ръка за ръка с издателите на вестници и журналисти те създадоха погрешни очаквания.

Като резултат от касапницата на Първата световна война двама диктатори - Хитлер и Сталин - бавно дойдоха на власт. И двамата са били професионални популисти. Те са знаели как да се обръщат към масите и са знаели също, че хората са привличани повече от атрибутите на властта, отколкото от предложения за обществени договори. Те обещаваха всякакви ползи и придобивки за "хората". Фактически думата "хората" беше прикритие за ксенофобия, национализъм и популизъм.

Когато християнсоциалистите дойдоха на власт във Виена през 90-те години на 19-ти век на вълната на антисемитизма и антилиберализма, тяхната риторика допринесе значимо за фаталната криза на Хабсбургската империя. Руската революция през 1917 г. беше последица на Първата световна война. Причината не беше идеологическа, а националистическа. Често се преувеличава влиянието на марксизма и ленинизма върху това историческо събитие.

Това, което си случи в Русия през 1917 г. и след това, беше ужасно. Цели класи бяха силно намалени по брой или изпратени на заточение. Няма време да се опишат подробно всичките ужаси.

След Ленин, Троцки претендираше, че вярва в международния комунизъм. Сталин не вярваше. Той клонеше към национализъм и държавничество, използвайки пропаганда за насърчаване на класовото чувство на чистите руснаци. Всъщност това е било израз на ксенофобия.

Много книги описват пропагандаторите на международния комунизъм, но човек не трябва да е комунистически симпатизант, за да разбере, че такива възгледи са неотделими от общата идея за напредък, развитието на демокрацията и социалните въпроси. Разрешете ми за завърша с думите на полския дисидент Адам Михник: "Аз не бях страхливец с вас тогава и не е нужно да бъда герой с вас сега."

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Давам думата на г-н Зюганов.

Руската демонстрация срещу приемането на резалюцията - атака персонално срещу докладчика!

Г-н ЗЮГАНОВ (Руска федерация) отбеляза, че Томас Ман е нарекъл антикомунизма "основната глупост на 20-ти век". Разочароващо е, че Парламентарната асамблея се е ангажирала с такава глупост. Той изрази изумлението си, че на един колектив от записали се за изказване комунисти не е било разрешено да вземат думата по време на заседание в Атина неотдавна. Сред бившите антикомунисти са и Хитлер и Гьобелс, и привържениците на Маккарти в Съединените щати. Това ли са примерите, към които искаме да се стремим?

Кой е на съд тук? 40-те милиона руснаци, които бяха членове на комунистическата партия? Или може би Юрий Гагарин, също член на комунистическата партия? Бивши лидери на Франция и Гърция? Лидери на съпротивата? Сегашният комунистически лидер на Индия? Няма достатъчно затвори в света, в които да се затворят всички комунисти. Бразилия има комунистически лидер и Латинска Америка почервенява. Това е провокация между разделителните линии в Европа. Ако някой трябва да бъде съден, тогава лидерите на колониалното минало трябва да бъдат съдени за техните жестокости в Африка, Азия и Близкия Изток.

Неофашистки настъпления се наблюдават в много европейски държави, но Съветът на Европа си мълчи. Фашизмът е резултат на антикомунизма и той пита защо Асамблеята иска да се върне към фашизма.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Давам думата на г-н Жириновски.

Г-н ЖИРИНОВСКИ (Руска федерация) заяви пред Асамблеята, че ще защити точно противоположната теза в сравнение с изказалия се преди него представител от Руската федерация, г-н Зюганов. Ако не е имало революция през 1917 г., нямало е да има и нацизъм. Ако не е имало комунисти, нямало е да има и Мусолини. Ако не е имало Сталин, Европа е щяла да бъде погълната от Германия. Ако Хитлер не бе се поколебал в Русия, нямаше да загуби войната.

Ако не е имало пакт между Хитлер и Сталин, Хитлер е щял да бъде свален от власт през 1933 г. Именно Сталин е запазил Хитлер на власт. Ако Хитлер не беше нападнал Съветския съюз, комунистите и фашистите все още щяха да си пият шампанско заедно по цяла Европа. Именно комунистите в Чеченската република извършваха жестокости. Комунистическата партия настояваше за възкресение, но това трябваше да бъде осъждано. Членове на комунистическата партия, които бяха отговорни за жестокости, продължават да са на ръководни постове и не позволяват страната да се реформира. Защо г-н Пангалос от Гърция се оплаква за хунтата в неговата страна? Това не беше нищо, тя просъществува само един кратък период. Комунистите бяха създали пандемия и бяха убили милиони. Именно Зюганов трябва да бъде изправен на съдебен процес в Хага, а не Милошевич. Милошевич не беше проблемът. Всичко, което се случи на Балканите, беше по вина на комунистите.

Документът е слаб и по него трябва още да се работи, но той трябва да бъде подкрепен. В какво ще вярват младите хора на Европа, ако Асамблеята не осъди жестокостите на комунистическите режими? Датата 25 януари трябва да се чества като деня, в който Европа осъди тези престъпления.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Съжалявам, че се отправят лични обвинения или нападки срещу колеги в залата. Това не е обичайна практика в Съвета на Европа. Бих желал да напомня на г-н Жириновски, че той не бива да прави такива забележки относно г-н Зюганов. Давам думата на г-н Бокерия.

Г-н БОКЕРИЯ (Грузия): Бих желал да благодаря на докладчика за проекторезолюцията, която силно подкрепям. Дори фактът, че г-н Жириновски я подкрепя, не може да промени позицията ми. Г-н Зюганов, който говори преди г-н Жириновски, е лидер на най-голямата опозиционна партия в Руската федерация. Нито дума не бе казана от лидера на руската комунистическа партия, с която да осъди престъпленията, които са били извършени, както биха казали нейните членове, в името на комунизма. Това не е случайно. Как може колега да каже, че е неуместно да се осъдят тоталитарните комунистически режими, когато президентът на Русия, г-н Путин, неотдавна заяви, че разпадането на Съветския съюз е било най-голямата трагедия на 20-ти век?

Наследството на комунистическата окупация ясно се вижда в моята страна, както и във всяка страна, където комунистите са управлявали. Г-н Лукашенко може да не е отявлен комунист, но той е резултат на един комунистически режим. Вече беше казано, че комунисти все още управляват в няколко страни, където продължават да преследват и убиват хора заради вярванията и убежденията им. Неотдавна членове на украинската делегация се разплакаха, когато бе съобщено, че ще бъде изготвен международен документ, с който да се направи признание за геноцида през 30-те години на ХХ век. Важно е да се поеме морална отговорност за такива престъпления.

Някои от нещата, които чухме днес, правят още по-важно гласуването в подкрепа на проекторезолюцията. Някои мои колеги от обединената левица и социалистическата партия издигнаха странен аргумент. Къде в документа има осъждане на идеология или на някого, който просто вярва в комунизма? Няма такова нещо - това е просто осъждане на тоталитарните комунистически режими. Хората може да искат да свържат идеологията на комунизма с престъпления, извършени от комунисти, но странното е, че хора, които мислят, че са комунисти, не желаят да подкрепят документа. Не желая да твърдя, че всеки, който казва, че е комунист, е престъпник или е склонен към насилие. Факт е обаче, че навсякъде, където комунистите са спечелили властта, управлението им е завършило с кръв и терор. Това не може да е съвпадение. Примерът с Молдова, даден от г-н Косачев, е неуместен. Онова, което се е случило, е резултат не от идването на комунистите на власт, а от падането на Съветския съюз. Където и да спечелят мнозинство комунистите, ситуацията завършва с репресия. Това не е съвпадение.

Аз се противопоставям на всякакви забрани на символи или идеи. Огорчен съм, когато виждам млади хора да носят тениски със съветски символи, тъй като те са символите, с които бе окупирана моята страна. Моята страна страда и до днес. Ние трябва да победим тези идеи с нашите думи и идеи. Нашата цел следва да бъде маргинализирането на всяка политическа група, която явно не желае до се дистанцира от тези престъпления. Един колега, Матиаш Йорси, каза, че той няма никакви проблеми с комунисти, докато те са малцинство. Именно това е позицията. Комунистите са малцинство в Европа сега. Нека да гласуваме за проекторезолюцията и да направим всичко възможно в името на свободата това да не се промени.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря, г-н Бокерия. Давам думата на г-н Варейкис.

Китайци срещу комунизма, демонстриращи пред Съвета на Европа по време на дебатите, в подкрепа на приемането на Резолюция  осъждаща  на престъпленията на комунистическите режими

Г-н ВАРЕЙКИС (Литва): Някои членове на Асамблеята казват, че проекторезолюцията е кратка и непоследователна. Тя наистина е кратка. Аз я възприемам не като окончателен документ, а като въведение или преамбюл към осъждането на конкретни престъпления, извършени от комунистическите режими в Европа и другаде.

Идвам от една малка страна, а често малките страни страдат най-много. Когато говорим за престъпление, обикновено мислим за загуба на живот или на собственост - повечето престъпления са убийства или грабежи. Комунистическите режими избиха много хора, както знаем. В моята страна едва в края на 60-те години населението се върна на равнището от началото на 30-те години на ХХ век. Разбира се, много хора загубиха собствеността си. Всички знаят, че стандартът на живот в предвоенните балтийски държави е бил същият, както в скандинавските държави. Искам да призова колегите да сравнят тези стандарти днес.

Грабежите и убийствата не са единствените извършени престъпления. Моята страна знае какво взе от нас съветският режим в географски смисъл. Ние изчезнахме като географска единица в продължение на почти 50 години. Комунистическите престъпления ограбиха историята ни. Ние станахме несъществуваща страна в Съветския съюз и нямахме никакви истински книги по история, тъй като те се състояха само от по 10 страници. Комунистическите режими и престъпленията, извършени от комунистически престъпници, ни отнеха съвестта под формата на нашата религия. Много неща бяха забранени, както знам от личен опит. Комунистите ни отнеха умовете. Много клонове на изкуствата и науката бяха забранени, затова те ни отнеха човечността. Като резултат от това понякога не можем да оценим или да осъдим нещата, които са се случили.

И накрая, аз самият съм резултат на комунистическо престъпление. Това е забавно престъпление. На баща ми му е било забранено да стане католически свещеник. Осъдили го и го пратили в Сибир. Горкият човек не можел да работи като свещеник, затова се оженил, и ето ме мен поради това. Понякога престъпления, включително неотдавна извършени престъпления, са забавни.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря. Давам думата на г-н Дяков.

Г-н ДЯКОВ (Молдова) каза, че макар да е имало дебат по същество по принципи, той не е бил нееднозначен. Молдова е малка страна, която подобно на Литва е преживяла жестокости дълги години. Много членове на Асамблеята са представители на страни, които са страдали, но сега са млади демокрации. Важно е да се познава историята, за да се изгражда бъдещето на здрави основи. Разбира се, много страни, като Швеция, Швейцария и Великобритания, не са страдали при комунизма и вероятно няма да страдат и в бъдеще. Той желае дебатът да обедини Асамблеята, тъй като Съветът на Европа е основан на базата на този чудесен документ, Конвенцията по правата на човека. Съветът на Европа защитава отделни несправедливо обвинени или задържани лица и наблюдава провеждането на избори.

Г-н ДЯКОВ (Молдова) каза, че стотици милиони хора са страдали при комунизма. Над 30 милиона души са били изпратени от Молдова в затвори в Сибир, много от които не са извършили друго престъпление, освен това да бъдат християни. Той е роден в Сибир при тези обстоятелства и е трябвало дълго да обяснява защо е роден там и защо членове на семейството му са живели, починали и са погребани там. Той е казал на заседанията на комитета, че Асамблеята доста късно разглежда този въпрос. Съгласен е с коментара на лидера на неговата група, който е казал, че дебатът следва да се разглежда в по-широк контекст, а не като политически препирни между левицата и десницата. Трябва да има пълно и подходящо осъждане на престъпленията на комунистическите режими. Необходимо е да се постигне съгласие по доклада, за да сме сигурни, че бъдещите поколения няма да страдат по същия начин.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря. Последното изказване е на г-н Михелсон.

Г-н МИХЕЛСОН (Естония): Сигурен съм, че заседанието тази вечер ще влезе в историята. Съществува голяма вероятност, за първи път изобщо, престъпленията на тоталитарните комунистически режими да бъдат официално осъдени от значим международен форум - Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Цялата заслуга за това е на нашия докладчик г-н Линдблад, чийто смел и честен подход ни доведе до това окончателно обсъждане на един добре балансиран и истински исторически документ. В Комитета по политическите въпроси някои колеги попитаха защо се занимаваме с този документ сега и каква е неговата “принадена стойност”. Хората дълго чакаха този доклад, понеже престъпления срещу човечеството не могат да бъдат забравени.

Ако сега приемем доклада на г-н Линдблад, ще направим огромна крачка към осигуряването на основополагащите ни ценности - правата на човека, върховенството на закона и демокрацията. Трите “п” - памет, помирение и признание - следва да бъдат движещата ни сила днес. Една обединена, цивилизована и мирна Европа не може да се основава на изтриване на паметта. За съжаление, информираността на обществото за престъпленията на комунистическите режими остава минимална, а ние дори станахме свидетели на тази ограничена информираност и тук.

Тъй като ние сме най-уважаваната организация за зачитането на правата на човека и върховенството на закона на европейския континент, трябва да се интересуваме априори от жестокостите, за да не се повтарят те в бъдеще. Документът на г-н Линдблад е отправна точка за една информационна кампания на европейско равнище. Дейности като организиране на международни конференции и изграждането на паметници и музеи са жизненоважни стъпки по този път. Не можем обаче да успеем, ако процесът на помирение в обществата, които са страдали при тоталитарните комунистически режими, не бъде завършен или не бъде започнат. Едно недовършено помирение би могло да предостави плодородна почва за съживяването както на сталинизма, така и на нацизма, което може да има сериозни политически последствия.

Някои от подкрепилите доклада призоваха за нов Нюрнбергски процес, но никакъв единичен съдебен процес не може да промени нещата, както е необходимо. Нюрнбергският съдебен процес не стресна колективната памет на Германия. Именно дебатът, подет от самите германци, помогна за изграждането на силна демокрация върху руините на нацистката диктатура. Немският опит показа, че всяко общество, което е готово за помирение и е готово да подходи критично към собствената си история, е истински демократично и свободно. Ние знаем, че общите спомени са гръбнакът на националната идентичност. Ако обаче миналото се държи под ключ и историческите факти обслужват само политическите власти, бъдещето на демокрацията в това общество винаги ще бъде под въпрос.

Днешният ден е важен не само за историята на Съвета на Европа, но и за милиони хора, които или са страдали, или все още страдат в жестоки тоталитарни комунистически режими. Наш дълг е да отдадем дължимото на тяхното страдание и тези хора напълно заслужават нашето съчувствие и разбиране. Ако приемем този документ, ще ни запомнят като политици, които не само на думи, но и на дела са служили на правата на човека и върховенството на закона.

(Г-н Ван дер Линден, Президент на Асамблеята, поема председателството от г-н Юргенс.)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Трябва сега да преустановя списъка на изказващите се. Изказванията на делегатите, включени в списъка на изказващите се, които са присъствали по време на дебата, но не са имали възможност да се изкажат, могат да бъдат представени в Бюрото, за да бъдат публикувани в официалния доклад. Давам думата на г-н Линдблад за отговор.

Г-н ЛИНДБЛАД (Швеция): Изказването на г-н Михелсон беше добро обобщение на по-голямата част от дебата. Това беше интересен и свободен дебат, в който всеки имаше възможност да изрази мнението си по този много важен въпрос. Това не би могло да се случи, ако бяхме в комунистическа страна. Важно е да се помни, че свободата на словото и свободата на сдружаването е нещо изключително важно и върви ръка за ръка с основополагащите ценности на Съвета на Европа.

Разрешете ми да коментирам някои от бележките на моите колеги. Матс Ейнарсон от Швеция е като комунистическия си колега г-н Зюганов, когато се говори за други неща, а не по темата на дебата. Ние обсъждахме престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, но те говорят за добрите хора, които са били активни в Съветския съюз. Няма съмнение, че е имало много такива хора, но това е напълно различна тема. Ние сме тук, за да обсъдим този доклад, който е за осъждането на тоталитарните комунистически режими, а не на тоталитарните режими като такива. Темата беше дебатирана няколко пъти в Комитета по политическите въпроси и се взе решение да се даде това заглавие на доклада. Ако докладът беше за тоталитаризма, щеше да бъде много по-дълъг доклад на различна тема. Ние сме тук, за да вземем решение за проекторезолюцията и за препоръката в този документ.

Г-н ЛИНДБЛАД (Швеция):Един колега коментира, че е виждал млади хора с тениски със съветски символи. Аз съм се срещал с този проблем в Швеция, където една норвежка верига продава такива тениски. Ние проведохме кампания срещу това и аз имах голяма кореспонденция по електронната поща с търговски агент от тази фирма, който ми каза, че това е само руска носталгия. Проблемът е, че ние не провеждаме информационна кампания. Ние трябва да проведем този дебат, за да накараме хората във всичките наши страни да осъзнаят престъпленията на комунизма и какво означават тези символи. Нямам проблем, ако г-н Ейнарсон и г-н Зюганов носят тениски със съветски знаци ­ проблемът е с младите хора, които приличат на онова, което Ленин е наричал “полезни идиоти”. Бих желал колегите ми да подкрепят проекторезолюцията и препоръката.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря. Желае ли председателят на Комитета по политическите въпроси да се изкаже? Имате две минути.

Г-н АТЕШ (Турция): Този качествен дебат придаде допълнително достойнство на нашата Асамблея. Сигурен съм, че той ще привлече много внимание в целия свят. Благодаря на всички изказали се. Гордея се, че съм част от тази Асамблея.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря. Дебатът приключи. Давам думата на г-н Де Пуич, който желае да върне доклада на Комитета по политическите въпроси.

Г-н Де ПУЙЧ (Испания) каза, че от името на Групата на социалистите той използва процедурата, за да се върне докладът на Комитета по политическите въпроси. Докладът трябва да е по-обширен, по-конкретен и по-аналитичен. Той имаше потенциала да бъде добър доклад, но не в този момент. Докладът трябва да бъде много по-задълбочен. Неговите внушения не оправдават заглавието. Той настоява за осъждането на престъпления, но другите елементи в доклада водят до невалидни заключения и внушения, което е лошо и недостойно за Съвета на Европа.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Съгласно Правило 37.3 само авторът на предложението, един изказващ се против и докладчикът или съответният председател имат право да говорят по предложението. Авторът на предложението вече се изказа. Иска ли някой да се противопостави на това предложение?

Г-н ЙОРСИ (Унгария): Видях отвън един плакат, на който пише “Спрете антикомунизма”. Аз съм антикомунист и никой не може да ме спре. Докладчикът е прав. Докладът не е за комунизма или антикомунизма. Тази Асамблея правилно работи по случаи, при които беше убит човек ­ нека да ви припомня случая “Гонгадзе”. Сега обсъждаме един доклад, който засяга милиони хора, които са били жестоко убити, а Асамблеята не може да достигне до решение. Започва да обсъжда подробности и не е в състояние да мисли по-задълбочено. Призовавам моите колеги да избягват всякакво популярно неправилно тълкуване на това, което правим. Ако Асамблеята не е в състояние да осъди този ужас, който се е случил миналото столетие, не виждам никакъв смисъл да идваме в Страсбург и да работим заедно.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Благодаря. Давам думата на докладчика.

Г-н ЛИНДБЛАД (Швеция): Дебатът говори сам за себе си. Той показа колко важен е този въпрос. След като изслушах всички изказали се, няма съмнение, че ще има мнозинство за проекторезолюцията и препоръката.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Какво е мнението на Комитета по политическите въпроси? Господин Атеш?

Г-н АТЕШ (Турция): Не сме провеждали обсъждания за връщане на доклада. Комитетът по политическите въпроси не е стигнал до решение. Като председател на комитета, аз следователно считам, че би било по-добре да имаме повече време да обсъдим доклада отново. Разбирам, че на г-н Линдблад му е било възложено да докладва през март и той е започнал да работи по доклада в началото на лятото. На Асамблеята е необходимо по-общо съгласие по осъждането на престъпления, а доколкото виждам, все още не сме достигнали до такова съгласие. Следователно би било по-добре да се върне докладът в комитета.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Асамблеята сега ще гласува предложението да се върне докладът за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими в Комитета по политическите въпроси. Необходимо е просто мнозинство.

Гласуването е обявено.

Процедурното предложение не се приема и следователно можем да продължим.

Комитетът по политическите въпроси представи проекторезолюция, към която са постъпили шест изменения. Те ще бъдат разгледани в следния ред: № 11, 6, 7, 12, 8 и 9. Ако се приеме изменение № 12, изменения № 8 и 9 отпадат. Ако се приеме изменение № 8, изменение № 9 отпада. Напомням ви, че изказванията по измененията са ограничени до една минута.

Пристъпваме към изменение № 11, предложено от г-н Иван Иванов, г-н Жолт Немет, г-жа Надежда Михайлова, г-н Люк ван ден Бранде, г-н Мурат Мерджан, г-н Кимо Саси, г-н Дьорд Фрунда, г-н Андрес Херкел, г-н Йозеф Яржаб, г-н Мирослав Бенеш и г-жа Мирославa Немцова, което е в проекторезолюцията, в края на параграф 2, да се добавят следните думи: “преследване на етническа или религиозна основа, нарушение на свободата на съвестта, мисълта и изразяването, на свободата на печата, както и липса на политически плурализъм”.

Давам думата на г-н Иванов да подкрепи изменение № 11.

Г-н ИВАНОВ (България) каза, че желае да бъдат добавени допълнителните думи в параграф 2, понеже те фигурират във Всеобщата декларация за правата на човека - основополагащ текст. Много хора са страдали от нарушения на правата на човека по етнически и религиозни причини.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Желае ли някой да се изкаже против изменението? Няма желаещи. Какво е мнението на комитета?

Г-н АТЕШ (Турция): Комисията е “за”.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Моля, гласувайте.

Изменение № 11 е прието.

Пристъпваме към изменение № 6, предложено от г-н Милорад Пуповац, г-жа Желика Антунович, г-н Игор Ивановски, г-жа Дария Лавтижар-Беблер и г-н Сеад Авдич, което е в проекторезолюцията, след параграф 4, да се добави следният параграф:

“Асамблеята по този начин отчита, че много комунистически партии в Централна и Източна Европа са допринесли за мирния и демократичен преход на техните страни, като се дистанцират от тоталитаризма и приемат и изграждат парламентарния политически плурализъм.”

Давам думата на г-н Пуповац да подкрепи изменение № 6.

Г-н ПУПОВАЦ (Хърватия): Исках да направя параграф 4 по-конкретен и точен по причини, които обясних в изказването си. Историческите факти сочат, че много комунистически партии в Централна и Източна Европа са допринесли за мирния и демократичен преход на своите страни, като са се дистанцирали от тоталитаризма и са приели и изграждат парламентарния политически плурализъм. Изменението ще предотврати неправилното използване на резолюцията от онези, които биха ограничили определението за политически плурализъм в нашите страни. Това би засилило националния политически плурализъм и не би дало възможност той да се отслаби.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Желае ли някой да се изкаже против изменението? Давам думата на г-н Берчяну.

Г-н БЕРЧЯНУ (Румъния) каза, че не би могъл да цитира каквито и да е примери на партии, които са допринесли по този начин. Много партии не са имали избор дали да допринасят или не, дори ако не са извършили вече престъпления.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Какво е мнението на комисията?

Г-н АТЕШ (Турция): Комисията е против изменението.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Моля, гласувайте.

Изменение № 6 е отхвърлено.

Пристъпваме към изменение № 7, предложено от г-н Милорад Пуповац, г-жа Желика Антунович, г-н Игор Ивановски, г-жа Дария Лавтижар-Беблер и г-н Сеад Авдич, което е в проекторезолюцията, след параграф 4 да се добави следният параграф:

“Асамблеята също отчита, че ценностите социално равенство и социално правосъдие са станали изключително важни елементи както като основа за политически плурализъм, така и за справедливо и демократично общество, във формирането и пропагандирането на които приносът на нетоталитарните социални идеи, движения, организации и партии е неопровержим.”

Давам думата на г-н Пуповац да подкрепи изменение № 7.

Г-н ПУПОВАЦ (Хърватия): Може би ще бъде по-лесно да се обсъждат тениски, отколкото основните въпроси, от които зависи демократичното ни бъдеще. Аз обаче ще се опитам. Изменението се занимава с приноса към социалното равенство и социалното правосъдие на много хора от комунистическите страни и партии. Те са се превърнали, дори в комунистическите режими, в социалисти или социалдемократи. Това е изключително важно за тези нации. Исках да подчертая това в изменението.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Желае ли някой да се изкаже против изменението? Давам думата на докладчика г-н Линдблад.

Г-н ЛИНДБЛАД (Швеция): Идвайки от групата на Европейската народна партия, мога да се съглася с всяка дума в изменението. То обаче не е свързано с доклада. Следователно аз съм против него. Подкрепям съдържанието му, но не и включването му в доклада.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Какво е мнението на комисията?

Г-н АТЕШ (Турция): Комисията също е против.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Моля, гласувайте.

Изменение № 7 е отхвърлено.

Пристъпваме към изменение № 12, предложено от г-жа Розмари Цапфл-Хелблинг, г-н Гебхард Негеле, г-н Егидиюс Варейкис, г-н Люк ван ден Бранде и г-н Едуард Линтнер, което е да се задраска второто изречение в проекторезолюцията, параграф 5.

Давам думата на г-н Ван ден Бранде да подкрепи изменение № 12.

Г-н Ван ден БРАНДЕ (Белгия): Аз съм един от хората, подписали изменението, затова предвид подхода на докладчика по време на дебата считам, че е по-добре да не се споменава нацизмът.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Ако изменение № 12 е прието, изменения № 8 и 9 отпадат. Желае ли някой да се изкаже против изменението? Давам думата на г-н Жириновски.

Г-н ЖИРИНОВСКИ (Руска федерация) каза, че не разбира защо Асамблеята би желала да отхвърли постигнатия консенсус по параграф 5. Вярно е, че авторите на тези престъпления не са били изправени пред правосъдието. За разлика от тях обаче нацистките престъпници бяха изправени пред правосъдието, макар че комунистическите престъпления са по-тежки. Защо се страхуват депутатите да кажат това? Защо са против? В доклада дори не се казва, че е необходимо да се подведат под отговорност тези хора. Всички ли се страхуват от гърците? Хора са умрели, а депутатите са готови просто да приемат това. Хора са били изпращани в лагери и са гладували до смърт, а извършителите на тези престъпления отиват на курорт в гръцките острови.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Какво е мнението на комисията?

Г-н АТЕШ (Турция): Комисията е против.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Моля, гласувайте.

Изменение № 12 е отхвърлено.

Пристъпваме към изменение № 8, предложено от г-н Милорад Пуповац, г-жа Желика Антунович, г-н Игор Ивановски, г-жа Дария Лавтижар-Беблер и г-н Сеад Авдич, което е в проекторезолюцията, в края на параграф 5, да се задраскат думите “какъвто беше случаят с ужасните престъпления, извършени в името на националсоциализма (нацизма)”.

Давам думата на г-н Пуповац да подкрепи изменение № 8. Ако изменение № 8 е прието, изменение № 9 отпада.

Г-н ПУПОВАЦ (Хърватия): Изменението просто изяснява нещата и прави разграничение между различни идеологии и престъпления. В случая, който разглеждаме, тези идеологии са комунизмът и нацизмът. Съгласен съм с осъждането на международните институции и органи, но споменаването на нацизма следва да се заличи. По този начин избягваме опасността да не обърнем достатъчно внимание на подробностите.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Желае ли някой да се изкаже против изменението? Няма желаещи. Какво е мнението на комисията?

Г-н АТЕШ (Турция): Комисията е против.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Моля, гласувайте.

Изменение № 8 е отхвърлено.

Пристъпваме към изменение № 9, предложено от г-н Золтан Сабо, г-жа Тана де Зулуета, г-н Мико Ело, г-н Петер Шидер и г-жа Родика Михаела Стъною, което е в проекторезолюцията, параграф 5, второто изречение, да се заменят думите “в името на” с думата “от”.

Давам думата на г-н Сабо да подкрепи изменение № 9.

Г-н САБО (Унгария): Престъпления могат да бъдат извършени в името на нещо добро и благородно, което да скрие престъплението. Нацизмът не е такова нещо, следователно престъпления не могат да бъдат извършени в негово име. Самият нацизъм е престъплението.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Желае ли някой да се изкаже против изменението? Няма желаещи. Какво е мнението на комисията?

Г-н АТЕШ (Турция): Комисията подкрепя.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Моля, гласувайте.

Изменение № 9 е прието.

Сега ще преминем към гласуване на цялата проекторезолюция, съдържаща се в Документ 10765, заедно с направените изменения.

Моля, гласувайте.

Проекторезолюцията в Документ 10765, с направените изменения, е приета.

(99 гласа - "за", 42-ма - "против" и 12 - "въздържали се", Часът е 19:06)

Комисията по политическите въпроси също е представила проектопрепоръка, към която са предложени шест изменения. Те ще бъдат разгледани в следния ред: № 5, 10, 3, 1, 4 и 2. Ако изменение № 10 е прието, изменение № 3 отпада. Желае ли г-н Остергаард да предложи устно подизменение?

Г-н ОСТЕРГААРД (Дания): От името на петима колеги предлагам да се премахнат параграфи 4.3 и 4.53, които са свързани с кампании за осведомяване на обществеността. Ние следва да изграждаме мостове, а не да създаваме твърде много разделения помежду си. Следва да оставим страните да решат сами доколко искат да образоват народите си за случилото се в миналото. Ние не трябва да разделяме Асамблеята повече, отколкото вече беше разделена днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Според мен устното изменение не отговаря на критериите на Правило 34.6 и следователно не може да бъде подлагано на обсъждане.

Пристъпваме към изменение № 5, предложено от г-н Жолт Немет, г-н Люк ван ден Бранде, г-н Раду-Мирча Берчяну, г-н Орест Климпуш, г-н Андреас Грос, г-н Христос Пургуридес и г-н Марко Михелсон, което е в проектопрепоръката, след параграф 4.4, да се добави следният подпараграф:

“сътрудничество с Европейския съюз с цел създаването на европейски мемориал-музей в Брюксел за почитане на жертвите на тоталитарните комунистически режими”.

Давам думата на г-н Берчяну да подкрепи изменение № 5.

Г-н БЕРЧЯНУ (Румъния) предлага изменението.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Желае ли някой да се изкаже против изменението?

Давам думата на г-н Водарг.

Г-н ВОДАРГ (Германия) предположи, че това би било половинчато изменение, ако музеят не е в Москва.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Какво е мнението на комисията?

Г-н АТЕШ (Турция): Комисията подкрепя.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Моля, гласувайте.

Изменение № 5 е прието.

Пристъпваме към изменение № 10, предложено от г-н Золтан Сабо, г-жа Тана де Зулуета, г-н Мико Ело, г-н Петер Шидер и г-жа Родика Михаела Стъною, което е в проектопрепоръката да се заличи подпараграф 4.5.1.

Давам думата на г-н Сабо да подкрепи изменение № 10. Ако изменение № 10 е прието, изменение № 3 отпада.

Г-н САБО (Унгария): С параграф 4.1 предложихме да се създаде такава комисия на европейско равнище и аз се съгласих. Създаването на такива комисии на национално равнище ще доведе до комисии от типа “Маккарти”. Това ще бъде кошмар за мен. Изменение № 3 се отнася за “правно и съдебно разследване и наказателно преследване на конкретни лица”. Ако формирането на национални комисии доведе до такъв резултат, това не би било голяма слава за Съвета на Европа, следователно аз не го предлагам.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Желае ли някой да се изкаже против изменението? Давам думата на докладчика г-н Линдблад.

Г-н ЛИНДБЛАД (Швеция): В Съвета на Европа ние често използваме експерти за различни неща и това ще продължи тази традиция. Комисиите няма да бъдат съдилища с маккартистки нагласи, те ще бъдат съставени от независими експерти.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Какво е мнението на комисията?

Г-н АТЕШ (Турция): Против.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Моля, гласувайте.

Изменение № 10 е отхвърлено.

Пристъпваме към изменение № 3, предложено от г-н Невен Мимица, г-н Миленко Дорич, г-жа Желика Антунович, г-н Игор Ивановски, г-жа Дария Лавтижар-Беблер и г-н Сеад Авдич, което е в проектопрепоръката, да се замени параграф 4.5.1 със следния подпараграф:

“да се извърши правно и съдебно разследване и наказателно преследване на конкретни лица, ангажирани в нарушения на правата на човека и престъпления, извършени при тоталитарните комунистически режими”.

Давам думата на г-н Мимица да подкрепи изменение № 3.

Г-н МИМИЦА (Хърватия): Предложеното създаване на национални комисии по въпросите на комунистическите престъпления не може да се ограничи на експертно равнище в настоящата политическа ситуация. В една все още нестабилна политическа сцена е по-вероятно да има продължаващо политическо разделение в националната политическа ситуация. Предназначението на изменението е да дефинира ясно факта, че националните дебати не трябва да бъдат нито експертни, нито политически, а правни и съдебни, за разследване и наказателно преследване на конкретни престъпления и извършителите им.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Желае ли някой да се изкаже против изменението? Давам думата на г-н Ело.

Г-н ЕЛО (Финландия): Ние сега се занимаваме с чиста политическа пропаганда. Изменението се отнася за “конкретни лица”. Ние конкретни или абстрактни лица сме? Това е голяма глупост.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Разбирам, че г-н Атеш желае да предложи устно подизменение от името на Комисията по политическите въпроси, което гласи, както следва: “в изменение № 3 да се заменят думите ‘след параграф 4.5.1’ с думите ‘да се добави след параграф 4.5.1’.”

Според мен устното подизменение отговаря на критериите на Правило 34.6 и може да бъде разгледано, освен ако 10 или повече членове на Асамблеята не възразят срещу това. Има ли някой против обсъждането на устното подизменение? Давам думата на г-н Атеш да подкрепи устното подизменение.

Г-н АТЕШ (Турция): Както можем да видим от текста, вмъкнатите думи може би звучат по-добре и биха могли да премахнат някои от възраженията на нашите приятели.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Желае ли някой да се изкаже против устното подизменение? Няма желаещи. Комисията очевидно подкрепя. Какво е мнението на г-н Мимица?

Г-н МИМИЦА (Хърватия): Устното подизменение, изглежда, внася дори още повече несигурност в националния дебат за престъпленията на комунистическите режими. Моето предложение в изменение № 3 беше да оставим съдебните органи да определят отделните хора, които са извършили престъпленията. Един политически дебат би могъл да повлияе на съдебните органи, следователно бих предпочел да запазим изменение № 3 в първоначалния му предложен вид без подизменението.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Моля, гласувайте.

Устното подизменение е прието.

Желае ли някой да се изкаже против изменение № 3 с направените изменения? Няма желаещи. Какво е мнението на комисията?

Г-н АТЕШ (Турция): Комисията подкрепя.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Моля, гласувайте.

Изменение № 3 с направените изменения е прието.

Пристъпваме към изменение № 1, предложено от г-жа Олена Бондаренко, г-н Михайло Хладий, г-н Бохдан Костинюк, г-н Орест Климпуш, г-жа Ксения Ляпина, г-н Жолт Немет, г-н Андрес Херкел, г-жа Елене Тевдорадзе, г-н Анатолий Писаренко и г-жа Хане Северинсен, което е в проектопрепоръката, след параграф 4.5.3, да се добави следният подпараграф:

“да се откаже използването на символи на тоталитарния комунистически режим”.

Давам думата на г-жа Бондаренко да подкрепи изменение № 1.

Г-жа БОНДАРЕНКО (Украйна) отбеляза, че улици и паметници в Украйна все още носят имена на комунисти. Тя каза, че не е правилно учениците да учат едно в училище, а да виждат друго на улицата.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Желае ли някой да се изкаже против изменението? Давам думата на г-н Сабо.

Г-н САБО (Унгария): Благодаря, г-н председател. Мога ли да попитам г-жа Бондаренко дали иска да се забрани бирата “Хайнекен”, понеже нейният символ е червена петолъчка?

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Не можем да обсъждаме това сега. Какво е мнението на комисията?

Г-н АТЕШ (Турция): Против.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Моля, гласувайте.

Изменение № 1 е отхвърлено.

Пристъпваме към изменение № 4, предложено от г-н Франо Матушич, г-н Марко Михелсон, г-жа Мойца Куцлер-Долинар, г-н Якоб Пресечник и г-н Димитрий Ковачич, което е в проектопрепоръката, параграф 4.5.4, да се заменят думите “местните власти да” със следните думи:

“правителствата в сътрудничество с местните власти да отбележат по подходящ начин местата на гробовете на жертвите, да се осигури достойното им погребение и”.

Давам думата на г-н Матушич да подкрепи изменение № 4.

Г-н МАТУШИЧ (Хърватия): Изменението е очевидно.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Желае ли някой да се изкаже против изменението? Няма желаещи. Какво е мнението на комисията?

Г-н АТЕШ (Турция): Комисията подкрепя.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Моля, гласувайте.

Изменение № 4 е прието.

Пристъпваме към изменение № 2, предложено от г-жа Олена Бондаренко, г-н Михайло Хладий, г-н Орест Климпуш, г-н Бохдан Костинюк, г-жа Ксения Ляпина, г-н Жолт Немет, г-н Андрес Херкел, г-жа Елене Тевдорадзе, г-н Анатолий Писаренко и г-жа Хане Северинсен, което е в проектопрепоръката, след параграф 4.5.4, да се добави следният подпараграф:

“да се направи предложение на държавите - членки на Съвета на Европа да се признае смъртоносният глад през 1932-33 г. в Украйна - предвид мащаба на това престъпление - като геноцид срещу украинския народ, организиран от тоталитарния комунистически режим.”

Давам думата на г-жа Бондаренко да подкрепи изменение № 2.

Г-жа БОНДАРЕНКО (Украйна) предлага изменението.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Желае ли някой да се изкаже против изменението? Давам думата на г-н Жириновски.

Г-н ЖИРИНОВСКИ (Руска федерация) заяви, че не е необходимо да се признават отделни престъпления.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Какво е мнението на комисията?

Г-н АТЕШ (Турция): Комисията подкрепя. 

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Моля, гласувайте.

Изменение № 2 е прието.

Сега ще преминем към гласуване на цялата проектопрепоръка, съдържаща се в Документ 10765, с направените изменения. Припомням, че е необходимо мнозинство от две трети от гласовете за приемането на препоръката. Моля, гласувайте.

("За" - 85, "против"- 50, "въздържали се" - 11)

Проектопрепоръката в Документ 10765, с направените изменения, не е приета, понеже не е достигнато необходимото мнозинство от две трети от гласовете.

5. Дата, време и дневен ред на следващото заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Предлагам Асамблеята да проведе следващото си открито заседание утре в 10 ч. с одобрения вчера дневен ред. Приема ли се? Приема се.

Заседанието е закрито. (Заседанието бе закрито в 19.40 ч.)

 

Резолюция 1481 (2006)

на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа

НЕОБХОДИМОСТ ОТ МЕЖДУНАРОДНО ОСЪЖДАНЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ТОТАЛИТАРНИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМИ

1. Парламентарната асамблея се позовава на резолюцията си 1096 (1996) за мерките за разграждане на наследството на бившите комунистически тоталитарни системи.
2. Тоталитарните комунистически режими, които управляваха в Централна и Източна Европа през последното столетие, и които все още са на власт в няколко страни по света, са се характеризирали, без изключение, с тежки нарушения на човешките права. Нарушенията са варирали в зависимост от културата, страната и историческия период и са включвали индивидуални и колективни убийства и екзекуции, смърт в концентрационни лагери, умъртвяване чрез глад, депортации, изтезания, робски труд и други форми на масов физически терор, преследвания на етническа и религиозна основа, нарушения на свободата на съвестта, мисълта и изразяването, на свободата на пресата, а също липса на политически плурализъм.
3. Престъпленията са били оправдавани в името на теорията на класовата борба и принципа на диктатурата на пролетариата. Интерпретацията на тези два принципа е узаконявала “елиминирането” на хора, които са били смятани за вредни за построяването на ново общество и, като такива, за врагове на тоталитарните комунистически режими. Огромен брой от жертвите във всяка страна са били самите нейни граждани. Такъв е бил случаят специално с народите от бившия Съветски съюз, които далеч превишават другите народи по брой на жертвите.
4. Асамблеята признава, че въпреки престъпленията на тоталитарните комунистически режими, някои европейски комунистически партии са допринесли за постигане на демокрация. 
   
   5. Падането на тоталитарните комунистически режими в Централна и Източна Европа не е било последвано във всички случаи от международно разследване на извършените от тях престъпления. Освен това извършителите на тези престъпления не са били дадени под съд от международната общност, какъвто беше случаят с ужасните престъпления, извършени от националсоциализма (нацизма). 
   
   6. Вследствие на това познанието на обществото за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, е много слабо. Комунистическите партии са легални и активни в някои страни, дори в някои случаи не са се дистанцирали от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими в миналото. 
   
   7. Асамблеята е убедена, че познаването на историята е едно от предварителните условия за избягване на подобни престъпления в бъдеще. Още повече че моралната оценка и осъждането на извършените престъпления играят важна роля за възпитаването на младите поколения. Ясната позиция на международната общност за миналото може да бъде ориентир за бъдещите им действия. 
   
   8. Освен това Асамблеята вярва, че жертвите на престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, които са още живи или семействата им, заслужават съчувствие, разбиране и признание за техните страдания. 
   
   9. Тоталитарни комунистически режими все още са действащи в някои страни по света и престъпления продължават да се извършват. Придържането към национални интереси не трябва да пречи на страните за съответстващо критикуване на сегашните тоталитарни комунистически режими. Асамблеята остро осъжда всички тези нарушения на човешките права. 
   
   10. Дебатите и осъжданията, които досега са ставали на национално равнище в някои страни членки на Съвета на Европа, не могат да освободят международната общност от задължението да заеме ясна позиция за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими. Тя има морално задължение да направи това незабавно. 
   
   11. Съветът на Европа е подходящо място за такива дебати на международно равнище. Всички бивши европейски комунистически страни, с изключение на Беларус, сега са негови членки и защитата на човешките права и върховенството на закона са основни ценности, зад които той стои. 
   
   12. Ето защо Парламентарната асамблея остро осъжда тежките нарушения на човешките права, извършени от тоталитарните комунистически режими, и изразява съчувствие, разбиране и признание към жертвите на тези режими.

        13. Освен това тя призовава всички комунистически  и   посткомунистически партии в страните членки, които досега не са преоценили историята на комунизма и своето минало, да се дистанцират ясно от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, и недвусмислено да ги осъдят.

14. Асамблеята вярва, че тази ясна позиция на международната общност ще проправи пътя за по-нататъшно помирение. Освен това тя насърчава историците по света да продължават изследванията, насочени към обективното установяване на случилото се.

Текст, приет от Асамблеята на 25 януари 2006 (5-о заседание)